При какви случаи в училище едно дете                                                                   трябва да потърси закрила и бъде                                                                   защитено?


                                                                   Традиционно свързваме агресивното                                                                    поведение с физическа саморазправа(бой,                                                                    удряне, ритане, щипане, скубане и т.н.)                                                                    между двама души или чупене на вещи и                                                                    предмети. Също така приемаме, че                                                                    агресивното поведение е личен избор на                                                                    агресора, че той би могъл да се държи и по друг начин, но съвсем съзнателно решава да бъде “лош”. И в двата случая съществуващата представа е много непълна и ограничена, особено когато става дума за деца.
Едно по-общо и по-точно определение би могло да бъде: агресивно поведение е всяко поведение, чрез което някой наранява друго живо същество, друг човек или себе си, или което е насочено към повреждане или унищожаване на вещи и предмети.
Важно е да си дадем сметка, че стъпването върху и мачкането на растения и цветя, причиняването на болка или дразненето на животни,обиждането, псуването и заплашването, настройването на един човек (или повече) срещу друг, честите и уж случайни самонаранявания (порязвания, синини и т.н., но и самообвинения и приписване на себе си на несъществуваща вина), ритането на кошчета за боклук на улицата, драскането и рязането на седалки в градския транспорт и т.н. са също толкова истински форми на агресия, както и ударите с юмруци и сбиванията.
Не всяко агресивно поведение е вредно и неприемливо. Така наречената “спортна злоба” или хъс да спечелиш някакво състезание, като победиш противниците си, е вид агресия, която е приемлива. В детска възраст опълчването срещу авторитета на възрастните (родители, учители) е закономерна част от процеса на порастване и изграждане на собствената личност. Това също е вид агресивно поведение, което в умерени граници е полезно, а не вредно. Чупенето или разглобяването на някаква вещ с цел да се види как работи или какво има вътре може да бъде изследователско
поведение на едно интелигентно и любознателно дете.

Агресивното поведение се превръща в проблем тогава, когато резултатите от него водят до истинско навреждане на другите, причиняване на болка и страдание, повреждане на ценни вещи.
Агресивното поведение много често не се дължи на осъзнат личен избор. То може да бъде следствие от различни видове причини:
Биологични причини. Приема се, че при някои хора генетично е заложено да са по-агресивни от други, така както се унаследява цвят на очите или косата. Към биологичните причини спада и добре познатата разлика мъже-жени, дължаща се до известна степен и на по-високите равнища на тестостерон при мъжете.
Неспособност за овладяване на собствените агресивни импулси. Всеки човек в определени моменти има желание да действа агресивно. При децата това е още по-ясно видимо, тъй като те са във възраст, в която се учат да се владеят и като цяло имат по-слаб контрол върху импулсите и поведението си. Много често ключът към рязко намаляване на активното агресивно поведение, независимо от какво е причинено, се крие именно тук в овладяване на умението да се контролират собствените агресивни импулси.
Реакция на негативни или травмиращи събития в живота. Това е една от най-често срещаните причини и от най-трудните за преодоляване. Когато едно дете бъде обект или стане свидетел на крайно негативна ситуация, която е безпомощно да промени или разреши, много вероятно е неговата реакция да бъде агресивно поведение. Класически пример за такава ситуация е дете да стане обект на насилие или свидетел на извършено насилие върху негов близък.


Неспособност за справяне с изискванията на другите. Децата се стремят да отговарят на очакванията и изискванията на значимите за тях хора. Понякога обаче тези очаквания и изисквания не са съобразени с детските възможности, интереси и
потребности и вместо да бъдат стимул за развитие, те се превръщат в нещо тежко, досадно, повод за недоволство, подигравки и обвинения. Логично е детето да се опита да се защити и да реагира по някакъв начин и доста често това е един или друг вид агресивно поведение.

НАСИЛИЕТО МЕЖДУ ДЕЦАТА: КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА НЕГО


Заучен модел на поведение. Децата постоянно се учат от обкръжението си – възрастни, кино, поп-фолк, шоу и дори политически звезди, връстници, игри, разказвани истории, книги и списания,филми, телевизия, интернет и т.н. Когато някакви модели на поведение им бъдат показвани често и при това са представени катонещо, което е редно и при това е ефективно, съвсем естествено е те също да ги пробват и да ги запазят като стабилен елемент в поведението си.
Във всички тези случаи можем да се сблъскаме с поведение, което е агресивно, но детето дори няма да знае защо всъщност се държи така.
Ако бъде попитано, то или ще се чуди какво да отговори, или просто ще си измисли някакъв отговор.


Осъзнато и целенасочено агресивно поведение най-често се развива след повече време и многобройни агресивни прояви. В някакъв момент се получава натрупване и детето по един естествен начин достига до убедителния за него извод на базата на личния си опит, че агресията е успешен начин да кара другите да вършат това, което то иска. От гледна точна на големия брой различни поведения и отношения, които хората развиват помежду си, такива деца се превръщат в нещо като “поведенчески инвалиди”, неспособни да надскочат единствения разбираем за тях модел на налагане-подчиняване, който се опитват да прилагат във всички сфери от живота. Ако не им се окаже навременна и адекватна помощ,най-вероятно и като възрастни те ще запазят тези свои ограничения и неспособност за пълноценни и разнообразни контакти с другите хора. За съжаление в сила е и друга закономерност – децата, които от ранна възраст са агресивни и не получат необходимите им грижа и помощ, в зряла възраст е вероятно да се превърнат в “клиенти” на съдебната система.
Агресивното поведение може да бъде ограничено и овладяно. Методи за справяне като наказанието например са доста остарели и неефективни – много често то води до обратния ефект на засилване на агресията. Ако се чувствате несигурни как да подходите, първата ви стъпка би трябвало да бъде да се обърнете към специалист и като начало най-добре това да е човек, който работи в училището на вашето дете – училищният психолог или педагогически съветник.

Какво е тормоз?
Тормозът е конкретен вид агресивно поведение. Той винаги е насочен към живо същество – не могат да бъдат тормозени вещи или предмети.
При тормоза отпада и случайността – той е целенасочен и се прилага съзнателно. Тормозещият е наясно, че причинява физическа или душевна болка, че кара жертвата си да се чувства зле, и именно това е целта му.
Освен това тормозещите рядко имат чувството, че вършат нещо нередно. Обикновено те си мислят, че жертвата им си го заслужава или ги предизвиква да се държат така с нея.

Съществуват няколко вида тормоз:

физически – това са добре познатите биене, ритане, блъскане, скубане и т.н. – всички форми на видимо насилие; тук се включват също чупенето и повреждането на лични вещи;
вербален – тази форма неправилно приемаме за по-лека и обикновено не гледаме на нея сериозно; тя включва обиди, подигравки, сексуални намеци и подмятания, даване на прякори, заплашване,“майтапене” (което е забавно само за мъчителя), т.е. това са начините да нараним някого, като го караме да се чувства зле от това, което му говорим;
индиректен – повечето хора дори не си дават сметка, че съществува такава форма, а тя е не по-малко нараняваща от другите;
включва настройване на другите срещу жертвата, говорене зад гърба й и разпространяване на слухове, разваляне на отношенията й с близките хора, поставяне на някого в социална изолация (не го канят да играе с другите, на купони и забави, на кино или разходки и т.н.).
Поведение на тормоз е поведение, което:е злонамерено. Тормозът не е случаен. Тормозещият има ясната и осъзната цел да навреди на жертвата си, да й причини болка, да я унижи, да я накара да страда физически или душевно.

 При какви случаи едно дете трябва да потърси закрила и бъде защитено?

Физическо насилие

Физическото насилие е всяка една постъпка, с която един човек може да нарани тялото ти. Няма значение дали ти причинява болка или само би могъл да го направи (т.е. предизвиква опасни ситуации).

Ако някой те:

Блъска
Удря ти шамар
Скубе
Удря с юмрук
Рита
Гори с цигара по тялото
Души
Замеря с предмети по теб
Драска
Плюe
Хваща и извива ръцете ти
Напада те с оръжие
Връзва те или задържа
Поставя в опасни ситуации (например шофира с висока скорост и ти си в колата), то той застрашава твоето здраве.

Психическо насилие

Психическо насилие са всички постъпки, които могат да попречат на развитието ти, на възможността да реализираш способностите си и да се справяш с трудните ситуации.

Когато някой те подценява, подиграва се с теб, заплашва те, държи се несправедливо с теб, отхвърля те или проявява друг вид лошо отношение той накърнява достойнството ти и нарушава спокойствието ти.

Когато някой постъпва така:

Принуждава те /например да извършваш вреден за теб или не по твоите сили труд/
Заплашва те
Заканва ти се
Унизява те
Обвинява те
Обижда те
Внушава ти психическа болест /казва ти, че си луд/
Не ти позволява да се виждаш с хората, които са важни за теб
Отрича, че е използвал насилие, а ти знаеш, че го е направил
Отвлича те или те задържа без твоето съгласие
Заплашва те, че ще се откаже от това да бъде твой родител/настойник
Държи се с теб като с прислуга

макар и да не оставя видими рани по тялото ти, извърша насилие, което те кара да се чувстваш по-лош и по-нещастен от другите.

Понякога се случва така, че друг човек може да те накара да се чувстваш зле, без да те насилва. Но той може да прави това с любимият ти човек, животно или предмет. По този начин този, който ти причинява това, използва твоите чувства и чрез нараняването на другите наранява и теб.

Психическото насилие не оставя видими рани и затова трудно се доказва. Но лекарите, психиатрите и психолозите са обучени да разпознават последствията от него, така че ако мислиш, че си бил жертва на психическо насилие се обърни към специалист.


Сексуално насилие

Сексът е едно прекрасно изживяване между зрели хора, които изпитват привличане, любов помежду си. Сексът не е просто да гледаш някого, да го докосваш, да го целуваш. Той е взаимното удоволствие, което двама души изпитват от тези действия.

Ако си дете, което не знае какво е секс и сексуалност или ти е неприятно да те целуват, докосват по тялото, главата, косата и изразяваш нежелание към докосванията и целувките на друг човек, а той продължава, то той извършва сексуално насилие. Сексуалното насилие е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и се наказва от законите на всяка една държава по света.

Кои постъпки могат да се смятат за сексуално насилие?

Изнасилване (може да включва 1,2 и 3)
Сексуални целувки
Полов акт (акт, свързан с проникване)
Снимане с камера или фотоапарат по време на полов акт
Докосване и милване на интимните части на тялото
Принуждаване към докосване и милване на интимните части на друг
Принуждаване към разглеждане на порнографски снимки и филми (материали, които визуално изобразяват деца, участващи в сексуални действия)
Заснемане на порнографски снимки и филми
Използване на предмети, които се въвеждат във вагината или ануса
Събличане и позиране
Неприлични коментари за тялото

Понякога може да не чувстваш постъпките на другия като насилие. Така се случва, защото ти не знаеш какво е секс, сексуалност, сексуално насилие. Или просто защото изпитваш някакво неразбираемо за теб удоволствие. Объркан си, срамуваш се. Не се притеснявай. Няма нищо ненормално в твоето усещане. Ненормално е това, което прави насилникът с теб.

Често се случва насилникът да примамва с пари, бонбони и други храни, играчки, обич, грижи като в замяна иска да си поиграете на семейство, доктори, фотографи и фотомодели. А всъщност избира такива игри, за да може да се доближи до теб, за да намери повод да те докосне. По този начин злоупотребява с твоето доверие. След това те моли да запазиш случилото се в тайна, защото ако някой разбере ще ти се подиграе. Или пък, защото родителите или настойниците ти ще те накажат или няма да те обичат вече. Или те заплашва, че ако споделиш с някого за случилото се, ще ти се случи нещо лошо.

НЕ СЕ ПОДЧИНЯВАЙ НА ЗАПЛАХИТЕ! СПОДЕЛИ С НЯКОЙ ВЪЗРАСТЕН ИЛИ С ЧОВЕК, НА КОГОТО ИМАШ ДОВЕРИЕ!

Всеки родител има право да подаде сигнал относно изпълнение на общите и вътрешните стандарти на административното обслужване или възражение за неизпълнение на същите, чрез:
• Подаване на молба, сигнал и жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс – извършва се в деловодството на Регионалния инспекторат по образованието в града на живеене всеки работен ден

Изтегли бланка за подаване на жалба от тук!

Или ни потъсете за консултация, ако желаете обезщетение за вашето дете, като заведете граждански иск чрез нас

детско насилие в училищата
кражби дестка престъпност здраве лични лекари лекари псециалисти болници други работа трудови договори неизплатени заплати трудови злополуки некоректен търговец храни интернет
помощ детско насилие черен регистър некоректни платци образец жалба регистър откраднати автомобили