При какви случаи в училище едно дете трябва да потърси закрила и бъде защитено ?

Традиционно свързваме агресивното поведение с физическа саморазправа (бой, удряне, ритане, щипане, скубане и т.н.) между двама души или чупене на вещи и предмети. Също така приемаме, че агресивното поведение е личен избор на  агресора, че той би могъл да се държи и по друг начин, но съвсем съзнателно решава да бъде “лош”.

                                                                  


                                                            

 

 

 

 

И в двата случая съществуващата представа е много непълна и ограничена, особено когато става дума за деца.
Едно по-общо и по-точно определение би могло да бъде: агресивно поведение е всяко поведение, чрез което някой наранява друго живо същество, друг човек или себе си, или което е насочено към повреждане или унищожаване на вещи и предмети.
Важно е да си дадем сметка, че стъпването върху и мачкането на растения и цветя, причиняването на болка или дразненето на животни,обиждането, псуването и заплашването, настройването на един човек (или повече) срещу друг, честите и уж случайни самонаранявания (порязвания, синини и т.н., но и самообвинения и приписване на себе си на несъществуваща вина), ритането на кошчета за боклук на улицата, драскането и рязането на седалки в градския транспорт и т.н. са също толкова истински форми на агресия, както и ударите с юмруци и сбиванията.
Не всяко агресивно поведение е вредно и неприемливо. Така наречената “спортна злоба” или хъс да спечелиш някакво състезание, като победиш противниците си, е вид агресия, която е приемлива. В детска възраст опълчването срещу авторитета на възрастните (родители, учители) е закономерна част от процеса на порастване и изграждане на собствената личност. Това също е вид агресивно поведение, което в умерени граници е полезно, а не вредно. Чупенето или разглобяването на някаква вещ с цел да се види как работи или какво има вътре може да бъде изследователско
поведение на едно интелигентно и любознателно дете.

Агресивното поведение се превръща в проблем тогава, когато резултатите от него водят до истинско навреждане на другите, причиняване на болка и страдание, повреждане на ценни вещи.
Агресивното поведение много често не се дължи на осъзнат личен избор. То може да бъде следствие от различни видове причини:
Биологични причини. Приема се, че при някои хора генетично е заложено да са по-агресивни от други, така както се унаследява цвят на очите или косата. Към биологичните причини спада и добре познатата разлика мъже-жени, дължаща се до известна степен и на по-високите равнища на тестостерон при мъжете.
Неспособност за овладяване на собствените агресивни импулси. Всеки човек в определени моменти има желание да действа агресивно. При децата това е още по-ясно видимо, тъй като те са във възраст, в която се учат да се владеят и като цяло имат по-слаб контрол върху импулсите и поведението си. Много често
ключът към рязко намаляване на активното агресивно поведение, независимо от какво е причинено, се крие именно тук в овладяване на умението да се контролират собствените агресивни импулси.
Реакция на негативни или травмиращи събития в живота. Това е една от най-често срещаните причини и от най-трудните за преодоляване. Когато едно дете бъде обект или стане свидетел на крайно негативна ситуация, която е безпомощно да промени или разреши, много вероятно е неговата реакция да бъде агресивно поведение. Класически пример за такава ситуация е дете да стане обект на насилие или свидетел на извършено насилие върху негов близък.


Неспособност за справяне с изискванията на другите. Децата се стремят да отговарят на очакванията и изискванията на значимите за тях хора. Понякога обаче тези очаквания и изисквания не са съобразени с детските възможности, интереси и
потребности и вместо да бъдат стимул за развитие, те се превръщат в нещо тежко, досадно, повод за недоволство, подигравки и обвинения. Логично е детето да се опита да се защити и да реагира по някакъв начин и доста често това е един или друг вид агресивно поведение.

НАСИЛИЕТО МЕЖДУ ДЕЦАТА: КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА НЕГО


Заучен модел на поведение. Децата постоянно се учат от обкръжението си – възрастни, кино, поп-фолк, шоу и дори политически звезди, връстници, игри, разказвани истории, книги и списания,филми, телевизия, интернет и т.н. Когато някакви модели на поведение им бъдат показвани често и при това са представени катонещо, което е редно и при това е ефективно, съвсем естествено е те също да ги пробват и да ги запазят като стабилен елемент в поведението си.
Във всички тези случаи можем да се сблъскаме с поведение, което е агресивно, но детето дори няма да знае защо всъщност се държи така.
Ако бъде попитано, то или ще се чуди какво да отговори, или просто ще си измисли някакъв отговор.


Осъзнато и целенасочено агресивно поведение най-често се развива след повече време и многобройни агресивни прояви. В някакъв момент се получава натрупване и детето по един естествен начин достига до убедителния за него извод на базата на личния си опит, че агресията е успешен начин да кара другите да вършат това, което то иска. От гледна точна на големия брой различни поведения и отношения, които хората развиват помежду си, такива деца се превръщат в нещо като “поведенчески инвалиди”, неспособни да надскочат единствения разбираем за тях модел на налагане-подчиняване, който се опитват да прилагат във всички сфери от живота. Ако не им се окаже навременна и адекватна помощ,най-вероятно и като възрастни те ще запазят тези свои ограничения и
неспособност за пълноценни и разнообразни контакти с другите хора. За съжаление в сила е и друга закономерност – децата, които от ранна възраст са агресивни и не получат необходимите им грижа и помощ, в зряла възраст е вероятно да се превърнат в “клиенти” на съдебната система.
Агресивното поведение може да бъде ограничено и овладяно. Методи за справяне като наказанието например са доста остарели и неефективни – много често то води до обратния ефект на засилване на агресията. Ако се чувствате несигурни как да подходите, първата ви стъпка би трябвало да бъде да се обърнете към специалист и като начало най-добре това да е човек, който работи в училището на вашето дете – училищният психолог или педагогически съветник.

Какво е тормоз?
Тормозът е конкретен вид агресивно поведение. Той винаги е насочен към живо същество – не могат да бъдат тормозени вещи или предмети.
При тормоза отпада и случайността – той е целенасочен и се прилага съзнателно. Тормозещият е наясно, че причинява физическа или душевна болка, че кара жертвата си да се чувства зле, и именно това е целта му.
Освен това тормозещите рядко имат чувството, че вършат нещо нередно. Обикновено те си мислят, че жертвата им си го заслужава или ги предизвиква да се държат така с нея.

Съществуват няколко вида тормоз:

физически – това са добре познатите биене, ритане, блъскане, скубане и т.н. – всички форми на видимо насилие; тук се включват също чупенето и повреждането на лични вещи;
вербален – тази форма неправилно приемаме за по-лека и обикновено не гледаме на нея сериозно; тя включва обиди, подигравки, сексуални намеци и подмятания, даване на прякори, заплашване,“майтапене” (което е забавно само за мъчителя), т.е. това са начините да нараним някого, като го караме да се чувства зле от това, което му говорим;
индиректен – повечето хора дори не си дават сметка, че съществува такава форма, а тя е не по-малко нараняваща от другите;
включва настройване на другите срещу жертвата, говорене зад гърба й и разпространяване на слухове, разваляне на отношенията й с близките хора, поставяне на някого в социална изолация (не го канят да играе с другите, на купони и забави, на кино или разходки и т.н.).
Поведение на тормоз е поведение, което:е злонамерено. Тормозът не е случаен. Тормозещият има ясната и осъзната цел да навреди на жертвата си, да й причини болка, да я унижи, да я накара да страда физически или душевно.

 При какви случаи едно дете трябва да потърси закрила и бъде защитено?

Физическо насилие

Физическото насилие е всяка една постъпка, с която един човек може да нарани тялото ти. Няма значение дали ти причинява болка или само би могъл да го направи (т.е. предизвиква опасни ситуации).

Ако някой те:

Блъска
Удря ти шамар
Скубе
Удря с юмрук
Рита
Гори с цигара по тялото
Души
Замеря с предмети по теб
Драска
Плюe
Хваща и извива ръцете ти
Напада те с оръжие
Връзва те или задържа
Поставя в опасни ситуации (например шофира с висока скорост и ти си в колата), то той застрашава твоето здраве.

Психическо насилие

Психическо насилие са всички постъпки, които могат да попречат на развитието ти, на възможността да реализираш способностите си и да се справяш с трудните ситуации.

Когато някой те подценява, подиграва се с теб, заплашва те, държи се несправедливо с теб, отхвърля те или проявява друг вид лошо отношение той накърнява достойнството ти и нарушава спокойствието ти.

Когато някой постъпва така:

Принуждава те /например да извършваш вреден за теб или не по твоите сили труд/
Заплашва те
Заканва ти се
Унизява те
Обвинява те
Обижда те
Внушава ти психическа болест /казва ти, че си луд/
Не ти позволява да се виждаш с хората, които са важни за теб
Отрича, че е използвал насилие, а ти знаеш, че го е направил
Отвлича те или те задържа без твоето съгласие
Заплашва те, че ще се откаже от това да бъде твой родител/настойник
Държи се с теб като с прислуга

макар и да не оставя видими рани по тялото ти, извърша насилие, което те кара да се чувстваш по-лош и по-нещастен от другите.

Понякога се случва така, че друг човек може да те накара да се чувстваш зле, без да те насилва. Но той може да прави това с любимият ти човек, животно или предмет. По този начин този, който ти причинява това, използва твоите чувства и чрез нараняването на другите наранява и теб.

Психическото насилие не оставя видими рани и затова трудно се доказва. Но лекарите, психиатрите и психолозите са обучени да разпознават последствията от него, така че ако мислиш, че си бил жертва на психическо насилие се обърни към специалист.


Сексуално насилие

Сексът е едно прекрасно изживяване между зрели хора, които изпитват привличане, любов помежду си. Сексът не е просто да гледаш някого, да го докосваш, да го целуваш. Той е взаимното удоволствие, което двама души изпитват от тези действия.

Ако си дете, което не знае какво е секс и сексуалност или ти е неприятно да те целуват, докосват по тялото, главата, косата и изразяваш нежелание към докосванията и целувките на друг човек, а той продължава, то той извършва сексуално насилие. Сексуалното насилие е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и се наказва от законите на всяка една държава по света.

Кои постъпки могат да се смятат за сексуално насилие?

Изнасилване (може да включва 1,2 и 3)
Сексуални целувки
полов акт (акт, свързан с проникване)
Снимане с камера или фотоапарат по време на полов акт
Докосване и милване на интимните части на тялото
Принуждаване към докосване и милване на интимните части на друг
Принуждаване към разглеждане на порнографски снимки и филми (материали, които визуално изобразяват деца, участващи в сексуални действия)
Заснемане на порнографски снимки и филми
Използване на предмети, които се въвеждат във вагината или ануса
Събличане и позиране
Неприлични коментари за тялото

Понякога може да не чувстваш постъпките на другия като насилие. Така се случва, защото ти не знаеш какво е секс, сексуалност, сексуално насилие. Или просто защото изпитваш някакво неразбираемо за теб удоволствие. Объркан си, срамуваш се. Не се притеснявай. Няма нищо ненормално в твоето усещане. Ненормално е това, което прави насилникът с теб.

Често се случва насилникът да примамва с пари, бонбони и други храни, играчки, обич, грижи като в замяна иска да си поиграете на семейство, доктори, фотографи и фотомодели. А всъщност избира такива игри, за да може да се доближи до теб, за да намери повод да те докосне. По този начин злоупотребява с твоето доверие. След това те моли да запазиш случилото се в тайна, защото ако някой разбере ще ти се подиграе. Или пък, защото родителите или настойниците ти ще те накажат или няма да те обичат вече. Или те заплашва, че ако споделиш с някого за случилото се, ще ти се случи нещо лошо.

НЕ СЕ ПОДЧИНЯВАЙ НА ЗАПЛАХИТЕ! СПОДЕЛИ С НЯКОЙ ВЪЗРАСТЕН ИЛИ С ЧОВЕК, НА КОГОТО ИМАШ ДОВЕРИЕ!

Всеки родител има право да подаде сигнал относно изпълнение на общите и вътрешните стандарти на административното обслужване или възражение за неизпълнение на същите, чрез:
• Подаване на молба, сигнал и жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс – извършва се в деловодството на Регионалния инспекторат по образованието в града на живеене всеки работен ден

Изтегли бланка за подаване на жалба от тук!

детско насилие в училищата
кражби дестка престъпност здраве лични лекари лекари специалисти болници други работа трудови злополуки неизплатени заплати трудови злополуки некоректен търговец храни интернет